Обичам… двама
Да обичаш значи да си покрай обичания човек… Да го видиш, да го усетиш, да го докоснеш. Ами в случай че обичаш двама? Ако възприятията са разграничени на половина и не можете да изберете едния и да откажете другия?
„ Това не беше мимолетно занимание, не беше среща за една вечер, споменът за която се топи по-лесно от снежинка в дланта на ръката. Връщах се вкъщи и не можех да извадя Иван от главата си. Играех си с щерка си и мислех за него. Сготвих вечеря и продължих да чувствам докосването му. Тогава пристигна брачният партньор ми. И аз му се зарадвах. Но продължих да мисля и за Иван. Този двоен живот разруши сърцето ми. “
Това споделя 42-годишната Кристина, фотограф, която е разкъсвана сред бащата на щерка си и Иван, илюстратор, който е срещнала на празненство. Обикновена невярност, същата като хиляди други? Кристина е сигурна, че обича и двамата мъже – до момента в който с болежка в сърцето не взела решение да се раздели с любовника си.
ОТКЪДЕ ИДВА ЖЕЛАНИЕТО ДА ВОДИТЕ ДВОИНСТВЕН ЖИВОТ?
Защо някои хора потъват в такива двойнствени връзки? От боязън от вдишване на отговорност? От присъщата потребност на дамите да съчетават секса и неразрешеното? Поради желанието за разделяне, присъщо на мъжете – у дома е дамата „ майка “, а на открито е дамата „ мръсница “ – Фройд твърди, че мъжете постоянно не съумяват да съчетаят деликатност и сласт. А също и тъй като постоянно желаят това, което партньорката не може да даде.
Общественото мнение стои на страната на брачните връзки. Този, който ги унищожава, по предписание е изправен пред наказание както в фамилията, по този начин и отвън него. Всъщност за някои цели (например развъждане на деца) дълготрайната двойка е за предпочитане, даже единствено заради аргументи за прочувствена непоклатимост и финансова непоклатимост.
Поради тази причина двама души могат да продължат да живеят дружно, като си оказват помощ колкото е допустимо повече и даже да поддържат интимни връзки, даже и да не изпитват мощно привличане един към различен. Липсата на фамилиарност обаче последователно основава у сътрудниците (или един от тях) чувство за липса на нещо значимо в живота.
„ Любовта се нуждае от грижи “, гласи една остаряла мъдрост. Забравяйки за това, в последна сметка се отдалечаваме един от различен. В връзките се образува празнина, която в някои случаи се изпълва с ново възприятие. Понякога това е малко въодушевление, от време на време е дълбока любовна връзка…
Срещата с нов човек може да ви помогне да видите нови благоприятни условия в живота си и в себе си.
През първата половина от живота за нас е значимо да придобием статут на възрастен и да реализираме мощна позиция в обществото. Затова вниманието ни е ориентирано най-вече към външния свят и към търсенето на нашето място в него. След 40 години задачите стават други. Много от нас стартират да се грижат по-добре за себе си. Желанието за триумф, кариерното израстване се заменя с търсене на смисъл и духовни полезности.
Срещата с някой, който въплъщава нашите изменени желания, може да ни помогне да забележим нови благоприятни условия в живота си и себе си. Ще се откажем ли като Марин от предходните си достижения – или ще се опитаме да ги съвместим с новите си желания? Зависи от нашия темперамент и условия.
Често, когато се окажем на кръстопът, можем да намерим двама души до нас – сателит, с който сме минали по предходния път, и лидер, който ни демонстрира по-нататъшния път.
Кристина, с която стартира нашата история, си спомня, че не се е чувствала отговорна за извънбрачната си връзка.
„ Няколко месеца по-късно обаче обстановката стана непоносима. Иван ми липсваше физически, отслабнах, изглеждах по-зле. Измъчвах се, тъй като не можех да си показва, че щерка ми ще би трябвало да мине през развода на родителите си, както аз в миналото. Мислех доста. И аз и Иван взехме решение да приключим. Цяла година тъгувах, макар че считам избора си за верен. Спасих брака, само че влечението към брачна половинка ми по този начин и не се върна.
КРИЗАТА Е ИЗПИТАНИЕ ЗА ДВОЙКАТА
В началото на една връзка сме привлечени от другия човек, тъй като нашите несъзнателни упования са въплътени в него. И с течение на времето можем по същия метод неумишлено да стартираме да проектираме върху него своята отмалялост, неодобрение от себе си или условия. И тогава ние го упрекваме (на глас или пред себе си) за нашите неуспехи и неосъществени очаквания.
Периодите на рецесии са неизбежни за дълготрайните взаимоотношения, само че те дават опция на сътрудниците да преразгледат основите, върху които почива двойката им. В този миг можете да разберете какво в една връзка е обвързвано с нас самите и нашия вътрешен живот и какво с колегата и живота с него.
Опознаваме себе си посредством другия човек. Ще намерим ли в една нова любовна връзка източник на сила, който ще ни подхрани и ще ни разреши да се върнем възобновени към дълготрайния сътрудник, или ще ни води в напълно друг живот, който ще би трябвало да изградим отначало през цялото време? Невъзможно е да се планува. И до момента в който изборът не е изработен, ние се оказваме в обстановка, в която имаме две любови едновременно…
